Текстът е публикуван в бр. 30 на сп. Business Global. Интервю Цветелина Соколова
Цветанка Минчева започва кариерата си в УниКредит Булбанк като стажант през 2001 г. От 2007 г. участва в координацията и развитието на алтернативни канали за дистрибуция, със значителен принос за въвеждане на иновации в търговията на дребно и други области на банката. От септември 2013 г. е директор „Банкиране на дребно“ и член на УС в УниКредит Булбанк. През 2017 г. става директор „Глобално банково обслужване“. От март 2020 до юни 2021 г. заема длъжността зам. главен изпълнителен директор на УниКредит Банк – Румъния. От септември 2021 г. е главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк. Има икономическо образование, завършила е и MBA програма по международен бизнес в MIB School of Management в Италия. През март 2022 г. е избрана за зам.-председател на УС на Асоциацията на банките в България.Г-жо Минчева, бурният ръст на кредитирането от 2022 г. ще продължи ли и през новата година? Какви са очакванията Ви за 2023 г.? Ще има ли успокояване на пазара на ипотечни кредити на фона на очакваната намалена икономическа активност?Пазарът на ипотечни кредити започва от пазара на недвижими имоти. Те са неизменно свързани. Според последните данни на макроикономическия екип на нашата банка, който изготви много подробен анализ в края на миналата година, се очаква леко охлаждане на пазара на недвижими имоти. Според този анализ цените на кредитите ще се задържат. Икономистите ни смятат, че все още не сме достигнали нивото на прегряване – т. нар. балон, като правят сравнение с данните за балона от 2008 г. От друга страна, се вижда, особено в София, че има някои квартали, в които цените достигат доста високи нива. Добрата новина е, че в останалата част на страната средностатистическите имоти все още са достъпни. Смятаме, че засега е рано да се говори за балон и защото се очаква забавяне на икономиката тази година, което също ще помогне за охлаждане на пазара.
Ще видим ли спадове в цените?Едва ли ще видим. По отношение на ипотечните кредити цените са изключително атрактивни и ниски на фона на целия световен пазар. Виждаме, че у нас по-бавно се прехвърля международният тренд на покачването на лихвите, който е видим навсякъде.
А защо се случва това? Защо покачването на лихвите по кредитите и депозитите все още почти не се усеща у нас?Има няколко фактора. Влияние оказа например стабилността на нашия пазар, ликвидността на банковата система. Българската валута е обвързана с еврото и това ни помогна да не последваме сценария на някои страни със собствени валути, в които видяхме сериозно повишение на лихвите, като Полша, Унгария, Румъния например. От друга страна, пазарът ни е много ликвиден. Банките в България успяват до голяма степен сами да финансират ресурса си за кредитиране, което помага цената на кредита да не зависи толкова много от външните пазари. Но неизменно посоката е на увеличаване и нашите специалисти предвиждат, че лихвите по ипотечните заеми ще се вдигнат средно до около 4,5% – 5%. Повече от това не се очаква при тези условия. Разбира се, това важи, ако се сбъдне и прогнозата на нашите икономисти от Милано за това как ще се развиват европейските лихви.
Кога ще се стигне до ниво на лихвите около 5%?Според макропрогнозите Европейската централна банка ще повиши лихвата до 3,25% до края на 2023 г. и след това ще започне да я редуцира до края на 2024 г., когато България би трябвало вече да е в еврозоната. В момента това означава повишаване на лихвите у нас с малко над 1 процентен пункт, което при дългосрочните кредити не е толкова драматично. Но от друга страна, е съвсем нормално да се върви в тази посока, имайки предвид какви са цените на базовите лихви.
Доколкото лихвите по кредитите за домакинствата у нас зависят от лихвата по депозитите според формулата в договорите, ще обясните ли защо все още няма покачване на лихвите по спестяванията в тази високоинфлационна среда?Да, наистина, двете са взаимнозависими, защото депозитите са ликвидността, ресурсът, който банките използват, за да финансират проектите на клиентите си. Както вече споменах, един от факторите, който помогна за по-бавното покачване на лихвите в България, е това, че системата е ликвидна. Затова няма рязко покачване на лихвите по депозитите. Ако то се случи, ще видим, че бързо ще се пренесе и при кредитите.
Разбира се, това е пазарна политика на различните играчи в зависимост от това откъде си набавят ликвидния ресурс. Вече излязохме от цикъла на отрицателните лихви и някои от по-малките играчи обявиха повишение на лихвите по депозитите. При по-големите кредитни институции също има раздвижване по отношение на някои продукти, но това е плавен процес, който ще се развива във времето по-дългосрочно. Това, което е важно за нас и което ние споделяме и предлагаме на нашите клиенти, е да мислят за депозита не като единствената алтернатива за техните спестявания, защото е видно, че депозитните лихви не могат да се преборят с нивата на инфлация.
Има много добре разработени продукти за управление на спестяванията, особено на физическите лица – различни инвестиционни продукти, застрахователни продукти. На база на това какъв е съответният профил на клиента и рискът, който е склонен да поеме, той може да намери добра инвестиционна алтернатива. В това отношение през 2023 г. имаме една важна за нас годишнина – 20 години от започването на предлагането в България на фондовете Pioneer, а сега Amundi. Независимо че делът на тези продукти е малък на нашия пазар в сравнение с европейския и световния, успяхме да направим много достъпни продукти. Например спестовните ни планове се предлагат и ползват от хиляди клиенти, които могат с регулярни вноски да заделят от заплатата си всеки месец по 20 евро, за да се инвестират на пазарите. При правилно структуриране на портфейла – част от средствата да са инвестирани, друга част да са на депозит, а трета част да са ликвидни, хората могат по-успешно да управляват парите си.
В УниКредит Булбанк вече взехте ли, или предстои ли да вземете конкретни решения в областта на лихвената политика – например за вдигане на лихви, които засягат по-масов брой клиенти?За депозити или кредити се отнася въпросът?
И за двете.По отношение на ценовата политика и при кредитите, и при депозитите сме изключително гъвкави спрямо макрорамката на пазара. Имаме екип, който се грижи за това, и вземаме под внимание външните фактори, цената на ресурса, конкурентната среда на пазара и т.н. Взехме няколко решения. Например започнахме да предлагаме ипотечен кредит с фиксирана лихва, защото разбрахме, че клиентите имат нужда от такъв продукт, тъй като се притесняват от тенденцията към вдигане на лихвите. Продуктът се приема много добре и се радва на завидно търсене.
За какъв период е фиксирана лихвата?За 5-годишен период. Смятаме, че това е достатъчно добре за този цикъл на икономиката и е изцяло в полза на клиента. Виждаме, че хората го оценяват. При другите продукти следим това, което се случва при конкурентите ни, както и промените в пазарните цени, продиктувани от централните банки.
Високите и непрекъснато покачващи се цени на имотите не се ли дължат донякъде и на огромните по размер ипотечни кредити с малко самоучастие, които отпускат банките? Когато отпуснете на някого огромен кредит, не е ли естествено, че инвеститорите ще са склонни да искат по-високи цени на жилищата и че това ще доведе до спирала?Факт е, че според Националния статистически институт цените на жилищата в София са се удвоили за 7 години. В същото време обаче е добре да се види и колко са нараснали доходите на хората, защото това променя цялостната макроикономическа среда. Не смятам, че ипотечното кредитиране е това, което би подклаждало един такъв балон, тъй като все още делът на сделки с ипотеки от общия брой сделки с имоти е относително нисък. От друга страна, пазарът на труда е изключително динамичен. Повишава се търсенето на квалифицирана работна ръка. Заплатите растат средногодишно с около 10% през последните години. Така че ръстът в цените на имотите се компенсира от ръста на заплатите.
Това, което нашите икономисти показаха в доклада, е, че броят средногодишни заплати, необходими за закупуване на средностатистическо жилище, е реално по-нисък от броя заплати, които са били нужни за същото през 2008 г. Тогава за покупката на жилище са били нужни средните заплати за 10 – 15 години, докато сега са достатъчни 6 години, следователно жилищата са станали по-достъпни. Имаме коефициент над 10 само в определени квартали в София и във Варна, но пък във Варна трендът се обръща.
Около Коледа имаше оплаквания от клиенти за неуспешни и неотразени преводи. Какво се случи?Всяка една дигитална услуга може да има период, в който да прекъсне. Случва се при всички технологии. Нашата цел като банка е да работим с нашите доставчици по такъв начин, че да имаме по-малко подобни моменти. От друга страна, когато се случи такова прекъсване, което в ИТ индустрията е нормално, целта е времето за реакция да бъде максимално кратко. Надяваме се, че отстранихме проблема по най-бързия начин. Но тази случка показа, че хората, които ползват мобилните ни канали, са толкова много, че дори и минимално прекъсване предизвиква голямо въздействие.
Как се справяте с конкуренцията от страна на небанковите платежни институции? Много хора ги предпочитат заради ниските такси.Когато излязоха тези нови играчи преди 10 години, банкирането стана много интересно. Започвайки начисто, те успяха да предложат услуга, която е различна от банковата. Но това, което се случи впоследствие, е, че банките доразвиха своите системи и в момента е трудно да се намери съществена разлика в предлагането между най-добрите дигитални банки и тези финтех играчи. Тоест ние ги приемаме като стимул.
А цените ви конкурентни ли са спрямо техните, защото техните услуги са доста евтини?Когато нов играч навлиза на пазара, често той има политика да предостави дадена услуга безплатно или да я предложи на много ниска цена, така че да придобие достатъчно мащаб и клиентска база. Но това не е устойчив модел, който може да направи компанията печеливша, така че е интересно колко от тези компании успяват да бъдат печеливши във времето. Много от тях се адаптират и постепенно започват да вкарват допълнителни продукти и услуги, които имат своята цена. Това е нормална бизнес практика. Банките в това отношение са по-устойчиви, по-предвидими, но тези конкуренти са важни за нас, защото те променят процесите и очакванията на клиентите. За нас те са стимул да се развиваме, да бъдем по-добри и по-близо до клиента. От друга страна, в световен мащаб се виждат и много партньорства – финтех компаниите първоначално тръгват като конкуренти, а впоследствие започват да работят заедно с банките.
Наблюдаваме силна консолидация на българския банков пазар. Как тя се отразява на УниКредит Булбанк и на клиентите на банката?Банкирането не е лесен бизнес, има много капиталови и други регулаторни изисквания. Това е фактор, който обуславя процеса по консолидация. Той се случва навсякъде. Малките играчи трудно могат да отговорят на непрекъснатите изисквания в банковата сфера, така че този процес е нормален и ние го виждаме в България. На нас ни влияе стимулиращо, защото резултатът от това да има силни конкурентни играчи винаги води до подобрение за клиента.
Всъщност конкуренцията не намалява ли, защото тя се измести между най-големите, а малките отпаднаха?Все още има доста банки на нашия пазар независимо от концентрацията. Разбира се, големите банки имат голям процент пазарен дял, но пък стават все по-силни като конкуренти. За нас важното е да се подобряваме непрекъснато, за да можем да отговорим на този тренд.
УниКредит Булбанк обяви печалба за 2022 г. в размер на 466 млн. лв. Как ще бъде разпределена тя?Изминалата година беше доста силна независимо от непредвидените трудности на средата, в това число война в близост до нас, която никой не очакваше. Наблюдавахме изключително високи нива на инфлация, продиктувани от енергийната криза и войната. На този фон банките се представиха неочаквано добре (общата им печалба е рекордна – 2,1 млрд. лв., бел. ред.), но и икономиката се оказа по-устойчива, отколкото всички ние очаквахме. Няколко фактора повлияха – по-високото търсене на кредити и ниските лихви. През миналата година при нас има рекордни нива на обеми новоотпуснати кредити. От една страна, това се дължи на пазара, който растеше, но от друга страна, се дължи и на нашето представяне. През по-голямата част от годината успяхме да повишаваме пазарния си дял. Държавите в ЕС със собствени валути имаха значителен скок на лихвените проценти и при тях кредитирането се замрази. Това не го видяхме в България. Повишиха се цените на търгуваните ценни книжа. Повишиха се и разходите ни. Трябва обаче да се има предвид, че печалбата на банковия сектор ще стигне до 1,2% от БВП, което е значително под постижението от 2008 г. – 1,9% от БВП.
Изключително важно е, че през 2022 г. банките у нас успяха да се подготвят за евентуалното влошаване на пазара. Направиха се много стъпки за засилване на резервите, така че да могат да посрещнат евентуален шок от икономиката. Системата в момента е добре подготвена за по-труден сценарий.
Много хора си мислят, че банките правят значителни печалби от таксите. Така ли е? Има ли ръст на приходите от такси като фактор за по-високата печалба?Това е нормална част от приходната структура на банките. Много от нашите нови услуги са свързани с такси. Инвестираме непрекъснато в банкомати, те трябва да са с актуален софтуер, трябва да бъдат сигурни – това са разходи, които правим, а таксите са изчислени така, че да печелим от тази услуга. Иначе никой не би се наел да я развива.
Как се представя УниКредит Булбанк в групата УниКредит?УниКредит Булбанк успява да има устойчиво представяне в годините. Ние се гордеем с лидерския дух, който има банката. Той не е въпрос само на пазарна позиция, а на подхода и начина на работа на банката – да дадем най-доброто в момента, но и да търсим непрекъснато посоката на това какво ще е бъдещето. Това, което ние правим сега, начинът, по който изглеждат филиалите ни, са проекти, стартирани преди десетилетия. Целта ни е да сме ефективни в момента, но и да положим основите на онова, което ще е нашият бизнес след 10 години.
Как се подготвяте за еврото?Доста отдавна имаме структуриран проект, колегите работят, имаме определени точки, които трябва да бъдат доставени по плана. Ефектът от него е много мащабен. Но очакваме финалните политически решения, за да можем да реализираме това, което се изисква от нас.
Можете ли да реагирате в такъв кратък срок – до 1 януари 2024 г., и да се подготвите напълно?Ние започнахме подготовката още миналата година, тъй като имаме опит от нашата банка УниКредит в Хърватия и знаехме с колко усилия е свързан този процес. Много важно е да има предвидимост и визия за това какво ще се случи, за да се подготвят всички субекти в икономиката. Но и в другите държави решението се взема официално в средата на годината.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
