Банкова криза? По-скоро емоционална зараза

Сривът на базираната в САЩ Silicon Valley Bank, най-големият банков фалит след световната финансова криза и спешното спасяване на Credit Suisse от швейцарския конкурент UBS, предизвикаха разпродажба на банковите акции, тъй като опасенията за зараза се разпространиха, пише CNBC.

Дойче банк беше следващата цел, като акциите ѝ се понижиха и цената на застраховката срещу неизпълнение скочи в края на миналата седмица въпреки силните капиталови и ликвидни позиции на германския кредитор.

Паниката на пазара изглежда отшумя в понеделник, след като First Citizens се съгласи да купи голяма част от фалиралата Silicon Valley Bank. Индексът S&P 500 Banks се покачи с 3% в понеделник, но остава надолу с 22,5% през март, докато в Европа индексът Stoxx 600 Banks затвори на 1,7% по-високо ниво в понеделник, но загуби повече от 17% този месец.

Волатилността, понякога дори при липса на забележим катализатор, накара наблюдателите на пазара да се запитат дали пазарът залага по-скоро на емоции, отколкото на фундаментални показатели, когато става дума за страхове от системна банкова криза.

„Това не е като Lehman Brothers по време на кризата с високорисковите ипотечни кредити“, отбеляза Сара Девъру, глобален ръководител на групата с фиксиран доход в гиганта за управление на активи Vanguardк.

„Банките от последните заглавия имаха проблеми с управлението на риска при традиционните активи. Бързото нарастване на лихвите разкри тези слабости. Банките бяха принудени да продават, реализирайки загуби, след като инвестициите им в облигации бяха доста под номиналната стойност.

Тя предполага, че SVB и Credit Suisse може би все още щяха да са на пазара и днес, ако не бяха загубили доверието на клиентите си, които масово теглиха депозити през последните месеци.

„Това беше по-скоро „емоционална зараза“, отколкото истинската системна зараза, която видяхме по време на световната финансова криза. Икономистите от Vanguard смятат, че щетите са до голяма степен ограничени благодарение на бързите действия на федералните агенции и други банки“, каза Девъру.

Ирационален пазар

Тази гледна точка беше повторена от експертите на Citi, които казват, че при липсата на ясно обяснение за разпродажбите миналия петък, това, което наблюдаваме, е ирационален пазар.

Спадът в цената на акциите на Deutsche Bank - които паднаха с 8,6% в петък, може да бъде един пример за това. Банката започна огромни усилия за преструктуриране през 2019 г. и оттогава отчете 10 поредни тримесечия на печалба. Акциите ѝ се възстановиха с 6,2% в понеделник, за да затворят над €9.

Имаше слухове, че спадът може да е бил предизвикан от експозицията на Deutsche към търговски недвижими имоти в САЩ или от искане на информация от Министерството на правосъдието до редица банки във връзка с руските санкции, но от Citi смятат, че те не са достатъчни, за да обяснят разпродажбите.

„Както станахме свидетели при Credit Suisse, рискът е от психологическото въздействие но различни медийни заглавия върху вложителите, независимо дали първоначалната аргументация зад това е била правилна или не“, добавят от Citi.

Състоянието в Европа

Дан Скот, ръководител на Vontobel Multi Asset, каза пред CNBC в понеделник, че въвеждането след финансовата криза на регулаторната рамка Базел III за укрепване на регулирането, надзора и управлението на риска на банките означава, че всички европейски банки са силно капитализирани.

Той посочи, че преди спешната продажба на UBS съотношението на обикновения капитал от първи ред на Credit Suisse и съотношението на ликвидно покритие, и двата ключови показателя за силата на банката, предполагат, че банката все още е платежоспособна и ликвидна.

Скот твърди, че провалите са неизбежна последица от бързото затягане на финансовите условия от Федералния резерв на САЩ и други централни банки по света за относително кратък период от време, но подчертава, че големите европейски кредитори са изправени пред много различна картина от малките и средните големи банки в САЩ.

„Виждали сме много неща да се чупят и наистина не сме обръщали внимание, защото са били извън регулирания капитал. Видяхме сривове в крипто света, но просто ги игнорирахме, след това дойде проблемът SVB и едва тогава започнахме да обръщаме внимание, защото ставаше все по-близо и по-близо“, каза Скот пред Capital Connection на CNBC.

„Мисля, че проблемът е в малките и средните банки в САЩ, те не са регулирани от Базел III, не са подложени на стрес тестове и там започват да се виждат истински проблеми. Що се отнася до базата, банките с голяма капитализация в Европа, мисля, че там има напълно различна картина и не бих се притеснявал."