Ние сме това, което сме. И сме много добри

Текстът е публикуван в бр. 3/2022 г. (бр. 19) на списание Business Global

Георги К. Първанов

За HR-а и HR-ите няма много вицове, но за сметка на това митове колкото искаш. С тях е обрасла професията, която в последните години се разви страшно много и в кризите става все по-важна за здравето (финансово и психологическо) на компаниите. Ние, които сме ѝ се посветили, сме това, което сме, и резултатите ни говорят за това кои сме и какво можем. Но митовете продължават да съществуват. Тук съм събрал някои от тях, да видим какво те ни казват:

HR-ът е ТРЗ и „Личен състав“. Макар и все по-рядко, още битува такова схващане за професията. Но в действителност HR-ът е много по-всеобхватен, специфично море от други дейности и сфери – подбор, обучение и развитие, атестации, системи за заплащане, политики и процедури, организационна структура и длъжностни характеристики, безопасност на труда. Интересна е и еволюцията на терминологията, описваща тази дейност – от „Управление на персонала“ през „Управление на човешките ресурси“ до „Човешки капитал“.

HR-ът е само подбор. С тоталния недостиг на кадри в България и по света през последните години подборът стана много трудна задача. Да намериш качествени служители, е много важно

ако искаш да се развиваш

Изпълнителните директори, мениджърите развиват дейността и очакват от HR-а да открие и предложи най-качествените хора. Така подборът започна да заема голяма част от усилията и времето на професионалистите. Но тази професия е много повече от подбор и наемане на кадри. В най-успешните компании HR-мениджърът е плътно до изпълнителния директор и заедно решават какви политики да водят. Защото от опит знаят, че от това как работят кадрите и екипите, най-пряко зависи как работи компанията.

Всичко става с връзки. И в България, и в целия свят познанствата и контактите, придобити през семейството, образованието, трудовия опит, играят определена роля, но тя е силно преувеличена. Не мога да коментирам за държавния сектор, но в частния бизнес, и особено що се касае до работата на агенциите за подбор на персонал, връзките не са фактор. С всеки предложен кандидат тези агенции залагат професионалната си репутация и много трудно някой ще ги накара да я задраскат. Те търсят най-добрия човек за съответната роля и много малко ги интересува на кого е той и кой лобира за него.

Екипната работа е панацея за всичко. В интервюта, съвети и препоръки се говори колко важна е екипната работа. Често чуваме вдъхновяващи лидери, които благодарят на своя екип и му приписват всички невероятни успехи, които компанията е постигнала. Това е така и не съвсем. В действителност при анонимни анкети огромна част от хората признават, че предпочитат да работят самостоятелно. Има позиции и роли, където екипната работа не е подходяща или дори е невъзможна. Така че не бързайте да се обявявате за екипни играчи, ако не сте такива, и бъдете себе си.

Employer branding-a е решение на всичко. Различни моди минаха през HR-а през последните над 30 години на промени – NLP, e-learning. Сега наред е employer branding-ът. Познавам компания, която има 0 лева годишен бюджет за подбор на персонал и 30 000 лв. за employer branding.

Странно и прекалено

Всяко минаване от едната крайност в другата или търсенето на решение за всички проблеми в рамките на един конкретен подход/инструмент не е полезно за бизнеса. В горния пример вероятно става дума повече за липса на експертиза за това какво е и какво не е employer branding. Ако компанията няма ясна структура, политики и процедури, мотивираща система за заплащане, програми за обучение и развитие на персонала, какъвто и бюджет да задели за employer branding, той няма да даде дълготраен ефект.

Опитът е най-важен. Поне на два пъти в кариерата ми се е случвало да печеля работни места, за които не отговарям напълно на изискванията, и после със съгласие на работодателя съм наваксвал. В първия случай нямах някои компютърни умения, а във втория шофьорска книжка. Скоро преглеждах стари тетрадки, където съм си водил записки за ускорено изучаване на IT. И да, признавам си, първия ден кликнах 35 пъти върху бутона за принтера. Така документът, вместо да излезе в едно копие, колкото ми трябваше, задръсти машината с хартия и тя блокира. Да, не беше никак добро преживяване, но само след 2 – 3 седмици влязох в крак не само с принтирането, но и с още много други дейности. Противно на общоприетото разбиране, работодателят търси преди всичко определени личностни качества, адаптивност, желание за учене, гъвкавост. И е готов на известни компромиси по отношение на опит, умения, владеене на чужди езици. Моята препоръка е, ако сте видели много интересна позиция за компания, която харесвате и в която искате да работите, но не отговаряте напълно на изискванията – не се отказвайте, кандидатствайте.

HR-ът е само разходи. Голяма част от дейността на HR-a не може да се измери като ефект – например приятната атмосфера за работа, успешните подбори без външна помощ. В последните години все повече HR-мениджърите започнаха да мислят и да действат в бизнес термини – ROI възвръщаемост на инвестицията, ефективност, KPIs. Те все повече се интересуват от дейността на фирмата в области като производителност, продажби, логистика, supply chain. По този начин могат да защитят пред топмениджмънта аргументирано една или друга инвестиция – в персонал, софтуер, посещение на събитие, employer branding, реклама в метрото. HR-ът е все повече партньор на бизнеса и съвсем не е само разходи. И макар да не генерира директно приходи, би могъл да спести много пари, време и нерви.

HR-ът не е добър път за кариера. Когато моята мениджърка на първата ми по-значима работа ми каза, че ще трябва да се специализирам в HR-а, се почувствах разочарован. Бях убеден, че това означава, че пред мен се откриват малки възможности за кариерно развитие и за достигане до топмениджърски позиции. Днес, години по-късно, смятам, че HR-ът е отличен трамплин в кариерата за много български специалисти. Те са уважавани професионалисти на регионални, международни и глобални HR позиции. 

HR-ът работи само в полза на работодателя. На пръв поглед това изглежда точно така. HR-ът е нает и от работодателя.

той му определя и плаща 
заплатата

и реално работи в негова полза и в полза на неговата компания. Но това е само едната страна на мисията на тази много интересна и особена професия. Тя реално работи и в полза на работещите, като търси равновесната точка между едните и другите. Защото без такава равновесна точка компанията не може да се развива хармонично и да просперира.

Често млади хора ме питат дали е добра идея да се развиват в областта на HR-а. Нямам съмнения, че това е една от най-перспективните области за кариерата. Със сигурност някои от дейностите, като чистата администрация и изготвяне на заплатите, ще бъдат автоматизирани и роботизирани. Но човешката и креативна част от работата ще остане и ще бъде все по-важна.

Неслучайно в Китай, който дърпа силно в икономиката, функцията на HR-а е изключително важна. В компанията той е на нивото на финансовия мениджър, директорите „Производство“, „Търговия“, „Маркетинг“. Това предстои да се случи и в Европа и България.

А в някои компании у нас това вече се е случило.