Протест: Медици и граждани на Враца протестираха на 13 май срещу неадекватното управление на врачанската болница
Зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева буквално изпита на гърба си мнението на лекарската гилдия за реформите в здравеопазването, които трябва да решат проблема с недофинансирането. На 14 май срещу Начева летяха яйца във врачанската болница, където тя отиде да успокоява медиците, че болницата няма да бъде затворена и че ще си получат заплатите за февруари. Лечебното заведение е напът да остане без спешно отделение заради масовото напускане и използването на отпуск от персонала заради забавяни заплати. Други пет отделения вече затвориха врати.
Болницата в Ловеч е в същото положение. Медиците там обаче са още по-зле, защото чак сега си взеха парите за януари. И двете болници са областни и не са предвидени за закриване в новата здравна карта, въпреки че реално са полузакрити заради хронична липса на пари.
Уверенията на здравното министерство, че няма да се ликвидират болници, не се приемат с доверие от работещите в здравеопазването и това пролича на дебата за новата здравна карта в парламентарната здравна комисия миналата седмица. Картата предвижда в страната да бъдат съкратени 6000 болнични легла. Според здравния министър Кирил Ананиев обаче това не е съкращение на легла и отделения. Заложените 32 913 легла при 75% обращаемост (натовареност) били напълно достатъчни за страната, тъй като за миналата година използваните легла при 100% обращаемост са били 24 763. Освен това бил предвиден резерв от 8803 легла, които могат да се използват при необходимост. Според него здравната карта съобразява стандартите от брой специалисти на брой население и обезпечеността на населението със здравни услуги. Според Жени Начева пък реално леглата са с 30% повече спрямо 2017 г. Защото при бюджет на здравната каса 1,824 млрд. лв. сега има почти 200 млн. лв. повече спрямо 2017 г. А броят на леглата бил единственият критерий за контрол в хода на хоспитализациите.
„При така направената здравна карта ще има съкращаване на леглата между 20 и 30%“, каза обаче д-р Венцислав Грозев, председател на Българския лекарски съюз (БЛС). Д-р Грозев заяви, че предвиденият брой легла по компетентност ще създаде сериозни национални и регионални диспропорции. Според лекарския съюз така предложеният проект на Национална здравна карта е поредният административен инструмент за лимитиране дейността на лечебните заведения, което ще доведе до невъзможност за развитие на иновативна медицина и отлив на кадри от болничното здравеопазване. Лекари изразиха притеснения, че има опасност с това съкращение на легла да бъдат закрити и отделения, които покриват стандартите за нива на компетентност.
„Здравната карта в този ѝ вид ще увеличи диспропорциите в районите с единствени отделения“, заяви Нигяр Джафер, член на здравната комисия и зам.-председател на парламента. Според нея, ако критериите бъдат приети, има опасност отделението „Уши, нос, гърло“ в шуменската болница да ограничи своята дейност. Джафер смята, че не може всичко да се върти около броя на леглата, защото „с тази сбъркана философия след пет години в България ще има здравеопазване само в пет големи града с университетски болници“.
Независимо от критиките и притесненията на лекарската общност от здравното ведомство заявиха, че няма напрежение в областните градове, защото намаляването броя на леглата се прави единствено срещу свръххоспитализации.
Според Джафер обаче Националното сдружение на частните болници може отново да атакува здравната карта в съда. През 2016 г. Върховният административен съд отмени Националната здравна карта, изработена от екипа на тогавашния здравен министър Петър Москов, именно по жалба на сдружението на частните болници и Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Текстът е публикуван в брой 20/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
