Водният театър на Роза и Миро

Текстът е публикуван в бр. 7 на сп. Business Global.

„Вие сте като Жорж Мелиес и неговата съпруга”, възкликва зрителка след премиерното представление на „Красивият геном на водата” – прелестен спектакъл, съчетаващ тонове вода, куклен театър, библейски сюжети и симфонична музика с техническа изобретателност и научна мисъл. За пръв път в Европа станахме свидетели на истински воден театър, древно и ревниво пазено сценично тайнство от азиатския свят (първото датирано подобно представление пред император е през 1121 г. във Виетнам, но има информация за подобно и през 1119-а в Китай, б.а.). Случи се на 29 юли, в разгара на климатичната и политическа жега у нас, когато неколцина артисти ентусиасти поканиха зрителите да се пренесат в по-доброто измерение на изкуството.

„Красивият геном на водата“

„Красивият геном…” се ражда във фантазиите и мечтите на преподавателя от НАТФИЗ доц. д-р Мирослав Цветанов – Миро, и актрисата Роза Николова. Двамата са партньори и в живота, и във всичко, което създават с разноликите си таланти. Завършват актьорско майсторство за куклен театър, но тя е и режисьор, и пианист, и певица, и педагог, и писател/поет (нейни са книгите „Когато времето беше безсмъртно”, „Аз, роялът”), а той – и художник сценограф, и музикант, и майстор на кукли, педагог, изобретател и автор на книгите „Алхимия на кукления театър”, „Вълшебните техники” и „Голямото изкуство”.



Миро посвещава всяка секунда на сценичните си изобретения, затова не напразно го сравняват с киномагьосника Мелиес („Пътуването до Луната”, 1902; „Пътуването до невъзможното”, 1904), други пък го наричат „чародей” или „Леонардо на кукления театър”. Но той знае, че всичко това не би било толкова ярко и вдъхновяващо, ако до рамото му неизменно не е Роза със своята индивидуалност и артистичност. Повече от 30 години двамата не знаят какво е да си „на щат” в държавна трупа. Още при първата отворила се възможност през 1988 г. заедно с художничката Диляна Цонова създават своя Малък куклен театър, който на 10-ия си рожден ден прибавя към името си и „Слон”, след като Радой Ралин възкликва: „Наградите ви са толкова много, че трябва цял слон да ги носи”. Натрупват репертоар с вече 12 спектакъла. Първо за деца по любими приказки, после за възрастни със сенки, ултравиолет и вода, предстои им пускане на поредица с видеа за причудливите свойства на хартията в няколко интернет платформи, а от 2013-а насам вървят към сбъдването на голямата си мечта – истински стационарен воден куклен театър. Защото „Красивият геном на водата” гастролира на сцената на столичния Театър „Ателие 313”, ще се играе и в други градове, но Миро и Роза вярват, че един ден водният им театър ще си има собствен покрив и сцена. Притежават пълно театрално оборудване – от техника до кулиси и приказна завеса. Остава да намерят най-подходящото място.

Срещаме се след премиерата на „Красивият геном…”. Познаваме се, гледала съм техни представления, но за пръв път ще си говорим дълго и сериозно за причудливото им изкуство. Покрай числата за литрите вода и времето за подготовка ги питам уж на шега колко пъти са си казали „невъзможно е, но ще се справим”, а Миро дори не ме чака да довърша: „Нито веднъж!”. За разлика от Роза, която съвсем по женски повтаряла „ужас, леле, леле, ами сега…”.

„Наистина рискувахме да създадем първия камерен воден театър, защото там, където той съществува на единственото място в света – Виетнам, се играе на сцени от порядъка на 10 х 10 метра, а преди столетия – в езера със специално построена пагода в центъра, пред която се случва действието. Нашият басейн е кръгъл, с диаметър 6 метра, а кубиците вода са 24, всеки по един тон. За да може премиерата да се случи без риск в закритото пространство, намалихме малко количеството вода”, разказва Мирослав Цветанов.

Първоначалната идея е „Красивият геном…” да се играе в НДК, където преди 34 години започва историята на тяхната трупа. Оказва се обаче, че нито една от сцените в двореца не може да издържи подобна тежест. Затова премиерата е в „Ателие 313”, където от години Миро и Роза играят други свои представления – просто местата на сцената и публиката са разменени, за да стъпи басейнът на здрава земна повърхност. 

Впрочем търсенията им в изкуството на водния куклен театър започват още през 2013-а. Година по-късно са първите им представления на открито с „Райската птица”, а по-късно и в езерото на зала „Големи котки” в Столичния зоопарк; през 2019-а идва „Малкият принц”, последван от майсторските класове със „Зад кулисите на водния куклен театър” и „Живата вода” през 2020-а, за да стигнат до истинската премиера на водния театър в края на юли 2021 г. 



„Красивият геном…” е подкрепен от Националния фонд „Култура” и спонсори, сценографията, куклите (пъстърви, кит, змия, човешки фигури, всякакви животни, влизащи и излизащи от Ноевия ковчег, планината Арарат, Ходещия по водата, оживяващи надписи и т.н.) и цялостната постановка са дело на Мирослав Цветанов, режисьор е Роза Николова. Музиката е специално композирана от Пламен Цветанов, а куклите се водят от куклените актьори Върбина Ангелова и Илияз Иляз, виртуозно боравещи с 3-метровите водачи на фигурите под водата.

„Изисква се майсторство да водиш куклите, защото водата е флуид, който си налага правилата, не е както в атмосферата, където можеш да реагираш на секундата, ако се наложи – обяснява Миро. – Под водата нищо не може да се промени. Трябва да си в синхрон с нея. И когато водата предложи някакви изисквания, актьорът трябва да е много бърз и гъвкав, за да може да съобрази движението си така, че публиката да види това, което трябва. Фактически куклите се задействат от водата.”

Студент мюсюлманин в библейски сюжет

Преди премиерата е обявен кастинг за нов актьор. Условието е кандидатите да са професионалисти, а Илияз е единственият, който все още е студент. „Дойде и не си тръгва – спомня си Роза. – Казваше: „С какво да се подготвя; аз мога да почета…” Миро го познаваше, защото наскоро беше го изпитвал в НАТФИЗ, но момчето все пак беше далеч от опита на професионалист. А имаше и друго, Илияз е мюсюлманин. Миро му обяснява, че спектакълът е по библейски сюжети, макар и от Стария завет, но той каза: „О не, за мен няма никакво значение”. И на премиерата беше изключително горд, че е водил Ходещия по водата. Толкова хубаво го направи, наля го с енергия.”

Питам Миро как така човек се събужда една сутрин и казва: „Ще правим воден куклен театър!”. А той се усмихва:

„То не стана изведнъж. От началото до сега нямаме спектакъл, в който да не се прави някакъв експеримент. „Мечо Пух” беше първият, в който двама души едновременно водят осемте персонажа, така че нито един от тях да не „умира” на сцената, а всички да живеят, когато са заедно. Освен това тези двама души да водят повествованието и едновременно с това да свирят музиката на живо. В „Котаракът с чизми” експериментът беше да направим такива кукли и декори, които да имат собствен живот и пак да се управляват от двама души – решението беше като детска книга с движещи се илюстрации. В „Честит рожден ден” по приказки на Чапек използваме илюзионни техники, за да може да се направи конкретно внушение. Експеримент е и начинът, по който се разгъва къщичката в първия момент, за да стане после интериор, екстериор, все едно я гледаш отвън. Сменя се гледната точка, без да се променя мястото на публиката, тоест като в киното – все едно камерата гледа веднъж отдалече, веднъж отблизо, веднъж отвътре, веднъж отвън… И така, вървейки, търсейки експеримента, стигнахме до това, което ни беше най-любопитно, но не знаехме как се случва – водния куклен театър, който досега никой извън Азия не е успял да направи.”

Мислите, че са отишли във Виетнам и са се учили от местни майстори на водене на кукли под водата? Нищо подобно. Не са били там, а и това е тайна, която местните не издават. Затова Миро решава да стигне сам до нея, ровейки се в литература и изучавайки законите на физиката, най-вече на механиката и хидродинамиката. След много опити (вкл. неуспешни) стига и до най-добрия начин за изработване на куклите. Оригиналните в Азия са от много леко дърво, специален вид смокиня, каквато тук не расте. Затова неговите изглеждат така, сякаш са от дървесина, но не са: „Трябваше да намерим решение куклите едновременно да плават и да бъдат потопяеми, както например материкът, който изплава при Сътворението на света. Горният им слой е от пенополистирен, за да изглеждат като от дърво. Иначе използваме нашите си технологични познания, за да можем да правим различни вложки, покрития, обработка на съвременните материали, за да „звучат” по определен начин”.

Интересно ми е кога и как при тях идва преходът от куклен театър за деца към куклен театър за възрастни, въпрос на професионално порастване ли е? А Миро е категоричен: „Не. Нямаме спектакъл, който да е направен само за деца. Роза беше човекът, който каза, че малкият зрител не бива да бъде подценяван”. И естествено тя допълва: „Както казва Агата Кристи, един човек не се променя. Той е такъв, какъвто си се е родил. Първи спомени, първи усещания, първи впечатления и вкусове… човек наистина не ги променя. Трупа знания, трупа опит, но отношението си към света не променя. Така си мисля. Освен това за мен няма литература и изкуство за деца и за възрастни. Има добра литература, гениална литература и… Или пък няма. Това се отнася за всичко. Посланието в първите ни спектакли „Мечо Пух” и „Котаракът с чизми” изобщо не е към децата. Стремим се към това, което дават Андерсеновите приказки. Да, детето ще прочете и няма всичко да разбира, но го усеща. И по-късно, с годините, в него се оформя усещането, което изпитва възрастният, когато чете или гледа. Тоест ражда се един заряд… Иначе бих казала, че започнахме да правим театър предимно за по-възрастната публика, когато се отказахме от текста – с „Омагьосаният файтон” по прекрасната поема на Галчински. Изцяло визия, експеримент с несъвместими светлинни източници, ултравиолет и сенки. Един от най-любимите ми спектакли, в който опъваме една от неизброимите пулсиращи вселенски точки и я превръщаме в екран 3 х 4 метра, върху който започват да играят сенки”. 

Синът пише музиката

Това е и първият спектакъл, за който синът им Пламен Цветанов пише музика, за да стигне до цялостната симфония за „Красивият геном на водата”. Завършил Музикалната академия и един от изявените ни млади пианисти и композитор, той вече е автор на саундтрака за 18 анимационни филма, печелил е международни отличия, а на 20 август изнася самостоятелен концерт в Музея на Сметана в Прага. „Малка” подробност – свири на рояла на самия Бедржих Сметана. Защо обаче синът не е поел към изкуството на своите родители? „А защо му е да става куклен артист, след като първото нещо, което направи, като проходи, е да се хване за пианото. И оттогава свири”, смее се Миро, а Роза допълва: „Пламен свири, когато е тъжен, а като е щастлив – пак е на пианото. На последния преглед на българското анимационно кино пет от осемте нови филма бяха с негова музика”.

Водата не е единственото изкушение на МКТ „Слон”. Наесен онлайн ще можем да видим и видеопоредицата им „Невъзможните възможности на хартията”. Това също е експеримент, показан през 2019-а от Роза и Миро в Санкт Петербург по повод 240-годишнината на Руската академия за сценични изкуства (единствената тогава покана за майсторски клас от куклени артисти), а после и на уъркшоп в Нов български университет. 

На ред е огнен куклен театър

Вече изучават и… огнен куклен театър, но това все още е много далечна цел. Сега са съсредоточени в предстоящите им представления в Театър 199 и сбъдването на мечтата за собствен воден театър, където да могат да представят целия си репертоар, неизменно съпътстван от тематични дискове и книги, дело на създадената от тях фондация за изкуство за и от деца „Златно ключе” (скоро ще празнуват 30-ия ѝ рожден ден). Разбира се, очакват и нови дати за отложени поради пандемията представления в Швейцария и Малта… Впрочем играли са къде ли не, без да броим Африка и Австралия, а международните им награди за постановки и артистични превъплъщения са десетки. И може би сега нямаше да го има точно този текст, ако през 1993 г., след един гастрол в Мексико, бяха приели поканата да останат в САЩ. „Осигуряваха ни заплата, къща, кола и сграда за театър. Но… трябваше да емигрираме, а аз ревнах да се върна в София”, спомня си Роза през смях.

Дори не ми хрумва да ги питам дали съжаляват. Избрали са да са тук. Тук създават фантастични светове, които светът не спира да аплодира. Защото не забравят думите на именитата режисьорка и педагог Юлия Огнянова: „Деца, вие сте от малкото, които разбраха, че кукленият театър има по-богати възможности от драматичния”.