Живот от call в call

Ани Хира                                                     Ани Хира е собственик на фирма „Хюга БГ“, която работи за създаването на среда, подкрепяща развитието на бизнеса и личността.

Да останем в живота въпреки работата, е новият баланс, който много от нас се опитваме да поддържаме. Ежедневието ни вече включва в пъти повече работа, защото се налага да сме по-дълго време на разположение. Няма какво да се лъжем – обемът и часовете, които прекарваме пред компютрите ни, значително нарасна. За сметка на това личното време и пространство вече са в съвсем размити граници. И тук е голямата отговорност на мениджмънта на компаниите – да постави нови граници, да се погрижи за служителите, защото те правят, каквото и както могат, водени от желанието да запазят работните си места.

Възможно ли е компаниите да започнат да планират не само работните срещи, които са безспирни и всички сме от „call в call“ без възможност дори да си измием зъбите, а да има в календара ни и време за кафе и за „обедна почивка“, които сякаш вече са мираж? Имаме нужда и от време „извън компютъра“, защото това зомбиране в екраните наистина ни осакатява емоционално и физически. Вярвам, че човешкото общуване ще остане приоритет, за да продължим и се развиваме емоционално, интелектуално и професионално. Какво трябва да се промени сега? Ето част от моите въпроси и отговори.

 

1          Как и кога почиваме активно? – компаниите доказаха, че може да са по-продуктивни. Но нека ценят повече благоденствието и здравето на служителите. А това означава  фиксирано време, в което служителят да е спокоен, че има правото да се отдели от компютъра, без да се притеснява какво ще си помислят другите в екипа и началниците. Може ли да не се разтяга излишно работното време и да се дадат на хората едни разумни граници, в които да приключат служебните си задължения?

            Това е отговорност на мениджъра.

 

2          Какво правят мениджърите, за да бъдат хората пълноценни? –  трябва да имат нужната зрялост и да преценят кога да спрат да пишат и звънят на подчинените си. Нищо не е толкова спешно, че да трябва да се върши през нощта. За мениджърите е важно да наблюдават и да взаимодействат с подчинените си, за да знаят кой на какъв етап е и на кого колко натоварване му е достатъчно или му идва в повече. Хората си казват, ако има кой да ги попита, решението често е лесно. Затова общуването е ключът към постигането на консенсус и така нужния „баланс“.

            Това е отговорност на мениджъра.

 

3          Работа у дома или в офиса? – хибридният модел ще се наложи и ще стане неизменна част от съвременния корпоративен живот. За всички ще е най-добре да могат да бъдат и у дома, и в офиса, като това се планира и се съобрази с организацията на работа. Жизненонеобходимо е да може да сменяме обстановката и средата, за да се разнообразяваме и отново да връщаме „живеца“ в себе си. Едва ли има някой, който да оспори радостта от това да видиш колегите на живо, особено след дълго стоене у дома! Това подсилва както екипната дуинамика, така и себеусещането за принадлежност, дори действа здравословно за семейните отношения.

            Това е отговорност на мениджъра.

 

4          Time off and Time out – освен спазване на работното време важно е да се поощрява излизането навън. След като заставаме зад модела „работи отвсякъде по всяко време“, е редно да се радваме, като видим някой да се включи от парка например. Но колко често това се случва? Трудно постижимо е, когато служителят си е наредил 6 – 8 срещи в календара за деня, които изискват включена камера. Хората в тази ситуация си остават, разбира се, у дома и се „изолират“ със слушалките. Интересното е, че докато си на call, работата се трупа и всъщност се налага да си я „свършиш“, когато всички тези срещи приключат. Това налага спешно преосмисляне на термина „управление на времето“ и активностите, които изпълват графика ни, така че да се върнем в едни разумни и работещи параметри.

            Това е отговорност на мениджъра и на служителя.

 

5          Не всичко е работа – добре е да имаме време, което да е за разпускане и за разговори на свободни теми. За радост немалко компании имат различен тип активности, кампании и практики, където това се случва и се отчита като голям бенефит. Но тук апелът ми е отново към мениджърите, които трябва да обърнат внимание и на онези служители, които са толкова заринати с работа, че тази „екстра“ все не ги огрява. Това отново не е проблем на служителя, а на спуснатия обем задачи и тяхната спешност. Съвсем естествено и нормално е хората да пренебрегват немалка част от себе си и от живота си, за да се докажат и да бъдат „на ниво“.

Всичко изброено идва да каже, че е време за ревизия на това, което ни движи, което ни прави успешни, на това, което е работещо и което трябва да се преосмисли и огледа от нова перспектива. Искрено се надявам и вярвам, че където мениджмънтът е достатъчно зрял и ориентиран към хората, ще е готов да седне на масата и да поеме обратната връзка. И ще адаптира работата към личното пространство в новите условия. B

 

Разваленият телефон изключи

 
Детската игра на развален телефон понякога е символ на нашите call-ове или лични срещи, защото често казваме едно, мислим си, че са ни чули и дори разбрали, а се оказва, че изобщо не е така. Следва объркване и коктейл от емоции. Оказва се, че сме си загубили времето, неудовлетворени сме от резултата и в крайна сметка стигаме до „всичко трябва сам/а да свърша“ и „на никого не мога да разчитам“. Но в срещата винаги има поне още една страна, за която също трябва да мислим, за да се  получи така важната чуваемост, разбиране, хармония и съгласие, които да доведат до желания резултат.

Ето моите принципи, които се опитвам да прилагам, когато ми е важно да бъда ефективна.

–          Съобразявам с кого и на кого говоря. Независимо какво се иска от нас, наше задължение е да сме добре подготвени. Това означава да помислим предварително какво искаме да кажем, какво може да ни попитат, какво допълнително да споделим или предложим. Как да надградим call-а, така че да е полезен и на другата страна. Важно е да мислим за крайния резултат от разговора. А това означава да се „нагодим“ към своя събеседник и да се съобразим с неговите искания и потребности, преди да изложим своите искания.

–          Точността е признак за професионализъм. Единственият начин да управляваме времето си е, като знаем за какво го харчим. Това се случва, като започнем всеки ден да наблюдаваме и анализираме за каква дейност колко сме отделили. Така ще преценим толкова важни ли са всички call-ове и не отделяме ли твърде много време за някои от тях. Единствено през наблюдение и отчитане на собствените ни действия, продуктивност и успех (който се определя от това дали сме постигнали, което сме си набелязали) може да се определи кое работи и кое има нужда от различен подход, за да постигнем желания резултат.

–          Проверка и обратна връзка. Много често си мислим, че като сме казали нещо, отсрещната страна ни е разбрала и това е достатъчно, за да се задейства. Оказва се, че хората имат нужда от напомняне, понякога от напътствия и често от контрол, за да се случи нещо по начина, по който ние си го представяме. Поради тази причина трябва да проверяваме прогреса дори и на хората, с които работим добре. В случаите, когато ние сме тези, от които зависи изпълнението, също е важно да даваме своевременно обратна връзка. Така вдъхваме допълнително доверие и показваме своя  професионализъм, допринасяме за изграждане на дългосрочни отношения и демонстрираме ангажираност.

–          Поуки и ползи. Опитът се гради на проба-грешка, всеки клиент и всеки човек имат своите специфика, нужди, предпочитания и изисквания. Това прави винаги сложна комуникацията и ще спечелим, когато я направим по-проста, лека и приемлива. Важно е да има време, в което да се опознаем, да се адаптираме и да се вслушваме повече. Така дори грешката ще я използваме за подобряване и надграждане.

След всеки разговор и/или среща се запитайте: „Какво ми/ни се получи?“, „Какво мога да направя следващия път по-добре?“, „Как ще разбера, че съм направил/а достатъчно?“, „Как ще си гарантирам, че са ме разбрали?“. Тези въпроси ще помогнат на вас и на събеседника ви да изключите разваления телефон, да уеднаквите възприятията си и да си гарантирате нужното спокойствие при изпълнение на общата дейност. Разковничето е в това да се говори навреме, на място и по същество. Това се цени и допринася за устойчиви резултати и добри отношения.