Принудителното обездвижване вкъщи заради коронавирусната пандемия, нерядко съчетано и с по-обилно хранене и увеличена употреба на алкохол, ще доведе и до още по-голямо затлъстяване на населението.
Данните и сега са стряскащи. Според Световната здравна организация 61,7% от българите над 18 години са с наднормено тегло или затлъстяване, което е над средните за Европа – 58,67%, и за ЕС – 59,35%. 25 на сто от възрастните българи са със затлъстяване, което е отново над средните 23,3% в ЕС. Едва в 5 държави на Стария континент броят на хората с наднормено тегло е по-голям от този в България – в Чехия (62,3), Гърция (62,3), Израел (64,3), Малта (66,4) и Англия (63,7). Делът на децата в България с наднормено тегло е 13,6%, като момчетата със затлъстяване между 5 и 9 години достигат до 17,1%, а момичетата – до 10,2%.
Затлъстяването увеличава риска от над 200 хронични болести, сред които диабет тип 2 – честотата му е 10 пъти по-висока при умерено затлъстяване и 30 пъти при свръхтегло, инфаркти, инсулти, сърдечна недостатъчност, астма, психиатрични заболявания, злокачествени процеси, влошен репродуктивен потенциал и много други. Смята се, че в световен мащаб болестите, причинени от затлъстяване, водят до 7% от всички смъртни случаи. В САЩ проучвания сочат, че наднорменото тегло може да се свърже с цели 18% от смъртните случаи. Във Великобритания е изчислено, че над 700 000 хоспитализации годишно са свързани със заболявания, при които теглото е фактор – най-вече за смяна на колянна или тазобедрена става, проблемни бременности, камъни в жлъчката и исхемична болест на сърцето. Други над 10 000 случая са приети заради диагноза затлъстяване, половината от които за бариатрична хирургия (у нас тя дори не се плаща от Здравната каса). Оценките за това колко струва на здравната система проблемът, варират – от между 5 и 6 милиарда паунда до 2,5 милиарда. Дори и по-ниската сума обаче представлява 2,3% от бюджета на Националната здравна служба. У нас подобни изчисления не се правят.
Основните причини за обявената от СЗО епидемия от затлъстяване са в неправилния начин на живот – повишена консумация на храна, особено по-богатата на калории, в съчетание с ниска физическа активност. У нас данните сочат, че над 68% от момчетата не са достатъчно физически активни, а при момичетата – 79,9%.
Мерките по света
Справянето с подобен проблем е въпрос както на лична отговорност, така и на обществени и правителствени мерки, както и на комбинацията между двете – хората да бъдат стимулирани да се хранят по-здравословно и да се движат повече.
Според СЗО по отношение на общественото здраве подходящи са мерки като въвеждане на данък върху подсладените безалкохолни напитки, намаляване на мазнините, захарта и солта в преработените храни, осигуряване на достъпни здравословни храни и намаляване на агресивния маркетинг на вредните храни.
Един от най-популярните – и противоречиви – начини за намаляване на калориите е въвеждането на такса захар за безалкохолните напитки. Такава има на места в САЩ, Великобритания, Ирландия, Франция, Белгия, някои скандинавски страни, Малайзия, Перу, Мароко и т.н. Данните за Великобритания сочат, че въвеждането на допълнително облагане на напитки, които съдържат над 5 грама захар на 100 мл, е довело до преформулиране на рецептите на производителите, т.е. те са намалили захарта в продуктите си с 15%, за да не се налага да вдигат цените. Не навсякъде обаче има сигурни доказателства, че данъкът помага за по-здравословен начин на живот и намалява броя на хората с наднормено тегло, вместо само да натоварва финансово по-бедните. Да не забравяме и примера на Дания, която през 2011 г. наложи "мазен данък" върху наситените мазнини – месни, млечни продукти и олио, а през 2013 г. го отмени, защото ефектът беше инфлация, пазаруване в съседни страни, загуба на работни места и големи разходи за администриране на налога. Последващите проучвания все пак установиха намаление на потреблението на мазнини с 4%, ръст на потреблението на плодове и зеленчуци, но и на сол.
Други познати методи за въздействие върху потреблението са промяна в етикетите – калориите например да са на видно място на опаковката и в менютата на заведенията; ограничаване на рекламата на нездравословни храни, насочена към деца; насърчаване на физическата активност, включително и с различни форми на субсидии – велоалеи и достъпен спорт; осигуряване на здравословна храна в училище. А също и обучителни стратегии за промяна в поведението на хората.
Почти бездействие у нас
Единственият опит за съществени промени – идеята при втория кабинет "Борисов" за въвеждане на допълнително облагане на нездравословни храни – захар, сол и трансмазнини, се провали в зародиш. Забраната за реклама на чипс и вафли за деца имаше една идея повече напредък – мина първо четене в НС, но и тя не видя бял свят. Страната ни има задължителни нормативи за детското хранене в ясли, градини и училища и това е малкото, с което може да се похвали.
Единственият стратегически документ, който касае нездравословното хранене и който би следвало да зададе политиката на страната в тази област, е националната програма за превенция за хроничните незаразни болести 2014 – 2020 г. Тя си поставя за цел "постигане на промени в националния хранителен модел за намаляване риска от хранителни дефицити и хронични заболявания, свързани с храненето, и подобряване осигуряването на храни, допринасящи за здравословен модел на хранене". Другите цели са спиране на тенденцията за увеличаване затлъстяването при възрастните, запазване без увеличение на дела на децата със затлъстяване, намаляване използването на трансмастни киселини в храните, намаляване на консумацията на сол до 5 грама среднодневно на човек.
За да стане това, е предвидено разработване на образователни програми за здравословно хранене за ученици и прилагането им в извънкласни дейности, здравнообразователни мероприятия, кампании, обучения за медицински и немедицински специалисти, разкриване на консултативни кабинети за здравословно хранене, повишаване информираността на производителите и търговците на храни, включително и срещи с тях за "промоция реформулирането на храните с цел намаляване съдържанието на сол, мазнини, добавена захар, както и адекватно етикетиране на храните относно хранителна информация и здравни претенции".
Помислено е и за рекламата – с "поддържане участие в Европейска мрежа на СЗО за намаляване натиска на маркетинга на храни и напитки при деца чрез провеждане на срещи, дискусии и обучителни семинари".
Доколко целите са постигнати, се оценява с проучвания на храненето и хранителния статус на хората, на приема на натрий – с изследване на урина на представителна извадка от населението, хранителния статус на децата на базата на ежегодно измерване на ръст и тегло. И да има такива проучвания, те не са оповестени, единствено Националният център по обществено здраве и анализи прави на всеки 4 години национално представително проучване в училищата на деца от 6 до 9 години.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
