Нещо хубаво се случва в Музикалния театър. Нарича се „Цигулар на покрива”. Новата българска постановка на мюзикъла на Джери Бок и Шелдън Харник кара публиката да се смее, да си тананика и да плаче едновременно. След финала в съзнанието продължава да звучи „Ех, да бях богат…”, в мислите се връщат сцените с „пророческия” сън на стария Тевие и танцът на мъжете с бомбета и бутилки върху главите…
Зората на ХХ век, село Анавка е разделено на еврейска и руско-украинска общност. Бедният млекар Тевие (изключително превъплъщение на доайена Христо Сарафов) често общува с Бога. Все има какво да го попита, да му се помоли, да го упрекне дори. Знае, че всички в Анавка са като цигулари на покрив – всеки се опитва да изсвири простичката си мелодийка, без да си строши врата.
Добър човек е евреинът Тевие. Влачи каручката си и се чуди как да задоми по-добре петте си дъщери. Нали е глава на семейството, той решава, а не жена му Голда – такава е традицията. Само че традицията е едно, а в главите на трите по-големки момичета други пламъчета горят – Цейтел се сгодява тайно за беден шивач, Ходел се врича на отявлен марксист, заточен в Сибир, а Хава хуква след бунтар християнин. И Тевие вдига ръце, мир да има. Защото по-голяма мъка ги връхлита – всички евреи трябва да се изселят. Веднага. Затрогващата мелодрама се превръща в човешка трагедия, над която звучи неизменният цигулар…
Впрочем след премиерата на „Цигулар на покрива” на Бродуей през 1964 г. много зрители са в недоумение: „Защо е този цигулар?”. И на авторите се налага да обясняват, че заглавието е почит към художника Марк Шагал и любимия му персонаж. А и както се казва в популярна шега, цигуларят на покрива е евреинът, който винаги е по-близо до небето, отколкото самият покрив. Малцина я разбират, а критиците предричат провал. Само че мюзикълът има всичко за един успех – запомняща се музика, завладяваща хореография и трогателна история. Статистиката? „Цигуларят” се играе на Бродуей 3242 пъти в продължение на 9 години и има 9 награди „Тони”.
У нас той е поставян през 1993-та от Пламен Карталов, а сега – от сръбския театрален режисьор Небойша Брадич. Още двама сърби са в екипа, сценографът Мирослав Табачки и художничката на костюмите Исидора Молес. Аплодисментите са и за цялата трупа на Музикалния театър – в някои сцени пред публиката са повече от сто солисти, хористи, балетисти и музиканти, дирижирани от Юли Дамянов. Следващите представления са на 31 януари, 1, 2, 6, 7, 8 и 9 февруари.
Текстът е публикуван в брой 4/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
