РАЗОЧАРОВАНИЕ: Всички мислеха, че Uber ще предизвика революция в таксиметровите превози, но се оказа, че не е известно дали и кога компанията ще излезе на печалба.
Немалко технологични компании се провалиха в опитите си да спечелят сърцата на капиталовите пазари. Така например фирмата за споделено пътуване Uber работи постоянно на загуба и днес книжата й се търгуват на 30% под цената при първичното предлагане. Най-скорошно е фиаското на WeWork – имотната компания, която опита да преначертае правилата при офис наемите. Тя въобще не предложи свои акции, защото знаеше, че няма да бъдат купени на подходяща цена. След като един от най-големите фондове за рисков капитал – SoftBank, я оцени чрез инвестицията си на 47 млрд. долара, то нагласите на инвеститорите при евентуално листване на фондовите борси бяха да купуват акциите й шест пъти по-евтино.
Това подсказва, че пазарът сякаш започна да изтрезнява от делириума на евтините пари и в обозримото бъдеще доверие ще получават онези бизнеси, чиито планове са изпълнени с повече яснота и реализъм. Последното вече се вижда и от отношението, което сравнява средната цена, при която масовите инвеститори купуват акции, и средната индикативна цена, която дават водещите агенти (underwriters) за своите поръчки. Водещи агенти са институционални инвеститори, които предварително приемат да изкупят непродаденото количество акции от тези, които се предлагат при първично или вторично листване на някоя фондова борса.
Техните поръчки са индикативни, но също са обвързани с това, което широката маса от инвеститори е готова да плати, а последните две тримесечия показаха не просто че оптимизмът липсва, но че пазарите се пробуждат за нов период на по-критична селекция.
Така наречената дигитална революция заплашваше да създаде нов балон, но за добро или за лошо, нямаше време да постигне това. Оказа се, че технологичните еднорози, компании, достигнали оценка от поне милиард долара, не предизвикват революцията, която се очакваше. Производител на шини за зъби, при който не се налага да посещавате зъболекарски кабинет, загуби 50% от първоначалната си пазарна капитализация. Конкурентът на Uber в споделените превози – Lyft, е надолу с 42%, а компания за платено разхождане на кучета (да, дори и посредничеството при тези услуги се дигитализира, а някой е склонен да инвестира в това) отстъпва с 12% от първоначалната си борсова стойност.
Неясно остава дали фондовете за рисков капитал, които първи дават доверието си на подобни компании още при тяхното прохождане, печелят при опита си да излязат от своите инвестиции при листване на борсите, или ще трябва да изчакат допълнително. Проблемът с неразумните вложения поне този път се ограничава само до малка част от масовите инвеститори.
„Когато акциите започнат да се рекламират от анонимни профили в Инстаграм, значи някой ловува наивници“, написа за CNBC Джош Браун, главен изпълнителен директор в Ritholtz Wealth Management.
Отминаващата година обаче даде достатъчно примери, от които може да се извлече и някаква по-обща мъдрост. А тя е, че за да опрат до парите на наивниците и непрофесионалистите, фондовете за рисков капитал са се предоверили на инвестициите си. Вложили са повече, отколкото трябва, или са дали парите си за малък дял, с което са раздули оценката на подкрепените компании.
„Основната грешка е в мащаба на предложените за продажба компании. Те са прекалено големи с оценки за милиарди и дори десетки милиарди долари, като в същото време са на много ранен етап на развитие. Компаниите още трупат големи загуби и в някои случаи дори нямат ясен план как ще излязат на печалба. Създава се усещането, че с излизането им на борсата се търси възможност за изход на големите венчър фондове, които са създали тези компании, докато ентусиазмът на пазара е много голям. Оттам идва и разочарованието, след като тези компании публикуват големи загуби и продължат да имат нужда от свежи капитали“, обяснява явлението Цветослав Цачев, който е главен анализатор на „Елана“. Според него друг проблем е силната им експанзия, която също трябва да се приема за сериозна грешка. С нея идва и неефективното използване на капитала, само и само да се отговори на високите очаквания за растеж на приходите от страна на акционерите.
Подобно е и мнението на Тихомир Каунджиев, портфолио мениджър в „Карол“. „Понякога се чудя върху какви допускания се правят тези оценки. Тази година обаче настъпи преосмисляне и ентусиазмът по отношение на хайтек стартъпите се охлади. Тези, които излязоха на борсата, загубиха от оценката си, а тези, които закъсняха, вече отлагат своето листване, докато не пренастроят стратегията си“, коментира той.
Защо е различно от „.com“ балонаПреди близо 20 години капиталовите пазари в САЩ преоцениха първата вълна на интернет компании. Спукването на така наречения „.com“ балон доведе до разбирането, че заместването на физически магазини и продавачи с един склад и електронна система за поръчки има таван на печалбите. Тези, които не оцениха къде е този таван и купуваха акциите на далеч по-високи цени от фундаменталната стойност, загубиха. Много от компаниите, създадени около този балон, които оцеляха, просто получиха по-ниска пазарна оценка. Загубата беше за инвеститорите, които им се предовериха.
В допълнение към оптимизациите, които интернет позволява, днешната дигитална революция има нов източник за създаване на стойност, но отново е трудно да се оцени неговият таван.
Всяка страница, отворена в интернет, всяка отделна стока, разгледана в онлайн магазините, и всяка извършена покупка са не просто затворена сделка. Те са следа, която насложена върху други цифрови следи, оставени от потребителя, позволява той да бъде разбран, а поведението му предвидено. Рекламите са далеч по-индивидуализирани, посланията далеч по-привличащи. Тук ползата не е в икономиите, а в максимума на данните, който може да се извлече от него.
Познаването на клиента позволява създаване на стойност и за бизнеси, които не се занимават с търговски продажби. Рисковият профил и поведението на потребителя се оценяват от банките от застрахователите, медицински компании и дори политици. Това е голяма индустрия, но никой не знае колко точно е голяма тя. Всеобщото бягство от риск към по-сигурните вложения на валутния пазар и държавните облигации вече наказаха някои от новите компании, които мислеха, че ще се възползват успешно от трудността да се оцени къде е таванът на потенциала им.
Има обаче и нещо друго, за което трябва да се притесняваме. Пазарът регистрира поне едно неуспешно листване на мегакомпания с традиционен профил и повече от безспорен фундамент. „Големите инвеститори вече са по-предпазливи и това се видя в слабото търсене на акциите на саудитската петролна компания (Saudi Aramco). Първоначалната й оценка от 2 трилиона долара беше намалена на 1.7 трилиона от инвестиционните банкери, които записват емисията. Освен това държавата ще пусне за продажба 1.5% от капитала при очаквани 2% преди време“, посочва Цветослав Цачев.
За него това е знак, че е трудно да се говори за помъдряване на пазара, който изцяло игнорира признаците за забавяне на глобалната търговия и спадането на индустриалното производство. „Инвеститорите посрещат прекалено оптимистично бъдещото търговско споразумение между САЩ и Китай, като разчитат, че централните банки ще успеят да съживят световната икономика с нова порция ликвидност и нови дългове. Поради това тези нови публични предлагания не са проблем за пазара, а по-скоро признак за нерационално използване на капитала, което е характерно за края на икономическия подем“, завършва той.
Мнения в тази посока не липсват, като според тях растежът на американските борсови индекси е като стероидна инжекция от администрацията на президента Доналд Тръмп, целяща да му осигури втори президентски мандат. Веднъж да минат изборите обаче, пружината няма да може да се удържа и корекцията може да се окаже много по-жестока.
Текстът е публикуван в брой 47/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
