Въпреки корекциите от миналата и началото на тази седмица американският капиталов пазар изживява най-дългия бичи период в своята история. Но това феноменално представяне на борсите е съпроводено и от ръст на зомби фирмите.
Анализаторите на Leuthold Group изчисляват, че зашеметяващите 31% от индекса Russel 2000, съставен от по-малките компании, които не попадат в големите американски индекси, са от фирми зомбита. Това е с около 50% повече от нивото преди рецесията през 2007 г., което е още по-стряскащо на фона на намалението на корпоративните данъци от администрацията на Доналд Тръмп и процъфтяващата икономика. Истински изненадващият факт е, че тези компании всъщност се представят по-добре на борсата от своите по-големи и по-добре капитализирани съперници. Акциите в Russel 2000, който често се използва от индивидуални инвеститори заради по-ниските такси за търговия, имат среден коефициент цена/печалба 58.6, което е повече от два пъти по-високо от този на компаниите от S & P 500.
Как да познаем зомбитата Най-общо казано, зомбитата са фирми, чиито приходи са достатъчни, за да покриват оперативните разходи и лихвите по техните задължения, но са неспособни да изплатят дълга си. Подобни фирми функционират, минимизирайки режийните си разходи (заплати, наем, лихвени плащания по дълга), но не могат да инвестират, за да стимулират растеж. Когато става дума за публични компании, изследователското звено на Deutsche Bank ги дефинира като компании, чиито оперативни печалби са по-малко от годишните лихвени разходи за две последователни години и се оценяват от пазара на по-малко от три пъти годишните продажби. Въпреки че по всякаква пазарна логика те не трябва да са живи, всъщност са навсякъде около нас. Според Банката за международни разплащания 12% от компаниите в развитите пазари са зомбита.
Тъй като очакваната продължителност на живот на зомбитата е непредсказуема, акциите им са изключително рискови и не са подходящи за всички инвеститори. Понякога могат да донесат значителни печалби, но по-често се стига до загуби. Предвид липсата на внимание към тази група компании често те предлагат интересни възможности за професионални инвеститори, които имат склонност към риска и търсят спекулативни възможности.
Какво да очакваме Но как оцеляват? Отговорът е прост – последните години на отрицателни и нулеви лихви, както и паричните стимули на пазара на облигации в Европа, създадоха среда, в която те могат да съществуват. Сега обаче партито на разхлабената парична политика е към края си. През септември Федералният резерв на САЩ повиши водещата си лихва до диапазона 2 – 2,25%, като се очаква през декември да последва още едно повишение и същата тенденция да продължи догодина. Европейската централна банка (ЕЦБ) засега запазва нулевата си лихвена стратегия, но ще повиши ставките в средата на 2019 г. Програмата на ЕЦБ за нeтни пoĸyпĸи нa финaнcoви aĸтиви (т.нap. „ĸoличecтвeни yлecнeния“) обаче спира в края на тази година.
Нарастващите проценти в крайна сметка ще предизвикат фалити на зомбита, когато разходът за лихви превиши възможностите им да плащат. Понякога правителствата поддържат подобни компании, за да се запазят работни места или да задържат присъствие в определени сектори, но не трябва да се разчита на това. Съответно инвеститорите трябва да бъдат предпазливи, когато става въпрос за компании с такъв профил и свързаните с тях борсово търгувани фондове. Защото както всеки път, те ще носят основната тежест на тези фалити.
Текстът е публикуван в брой 44 /2018 г. на списание "Икономист" от 2 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
