Миграция към частното здравеопазване

МЗ иска забрана на доплащанията
Забрана на изпълнителите на медицинска помощ да изискват или приемат доплащане за оказваната им медицинска помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, предвиждат промени, предложени от МЗ в преходните и заключителни разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. В проектозакона е забранено плащането от здравноосигурени лица при лечението с лекарствени продукти при злокачествени заболявания, животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, както и случаите на наличие на показания за продължаване на лечението над определения в Националния рамков договор минимален болничен престой. В законопроекта са изброени случаите, в които доплащането е допустимо, като те се обвързват с изричната инициатива на пациентите. Това са конкретни, допълнително поискани услуги по време на болничния престой. Дейностите, включени в тези услуги, както и редът за получаването им, ще бъдат определяни с наредба на министъра на здравеопазването. Доплащането е допустимо по инициатива на задължително здравноосигуреното лице за получаване на медицинската помощ с лекарствен продукт, медицинско изделие или диетична храна за специални медицински цели, различни от предоставяните от лечебното заведение в рамките на осигуряваната от него медицинска помощ и надхвърляща стойността ù, гарантирана от бюджета на НЗОК. По своя инициатива здравноосигурените пациенти имат право на подобрени битови условия, допълнително обслужване в болница и избор на лекар или екип от медицински специалисти. Общественото обсъждане на законопроекта е до 18 септември.Все повече пациенти у нас се насочват към частното здравеопазване и тенденцията е устойчива. Причините за миграцията от държавното към частното здравеопазване са по-добрата техника и по-доброто обслужване в част от специализираните частни болници, показват наблюденията на Националното сдружение на частните болници.

Интересът към частното здравеопазване следва европейските тенденции, където се забелязва повишен интерес към частните клиники. В Европа техният дял е скромен спрямо този в България, където една трета от болниците са частни, макар да финансират основните си дейности от публичната Национална здравноосигурителна каса. И докато в Централна и Източна Европа (виж стр. 22) все повече пациенти се насочват към частните болници заради дългите срокове за прегледи и операции в държавните лечебни заведения, у нас предпочитанията са свързани с по-добрата техника, с по-качественото обслужване и със специализацията на болничните заведения.

"В болници като "Софиямед" и "Полимед" се чака с месеци за операции на ставите, макар там да е по-скъпо, а най-модерната клиника в Европа за онколечение, оборудвана с най-съвременна апаратура, е "Уни Хоспитал" в Панагюрище. Много добри са и частните офталмологични клиники", коментира пред "Икономист" Красимир Грудев, шеф на Националното сдружение на частните болници. Той уточни, че в частните болници пациентите не плащат за дейности, финансирани от НЗОК, а само за медицински изделия, по-добри битови условия, допълнителни прегледи и услуги.

Грудев обърна внимание на един парадокс – част от болниците с частно финансиране по същество са само медицински центрове, но за да могат да ползват ресурс от здравната каса се регистрират като болници, което е излишно. Промяна в политиката на финансиране на извънболничната помощ би могла да доведе до трансформирането на част от тези болници в центрове и да намали броя на частните лечебни заведения.

Каква е картината
Броят на заведенията за болнична помощ в България расте ежегодно. По данни на Националния статистически институт в края на 2018 г. те са 346. От тях 65 са собственост на държавата, 130 на общините. "В съотношение публични срещу частни дружества голямата част от питата попада в ръцете на държавната администрация, или 2/3 от болниците, за сметка на 1/3 от тях, чийто собственик е бизнесът", коментира пред "Икономист" здравният икономист от ЕКИП Аркади Шарков. Броят на болниците в страната е напълно достатъчен и за това се говори отдавна, но въпреки заявките, че няма да се откриват нови лечебни заведения, преди месец Министерският съвет одобри създаването на ново лечебно заведение в Габрово. Правителството за пръв път се възползва от промените, които бяха направени в Закона за лечебните заведения през 2019 г. – централната власт да може да разрешава разкриването на нови болници. До новата промяна разрешенията се издаваха от Министерството на здравеопазването.

Според експерти в сектора, където държавата регулира цените, плащанията и броя на приетите пациенти, частните болници са поставени в състояние на нелоялна конкуренция. Държавата и общините защитават всички свои дружества от приватизация и фалит, като ги захранват с финансови инжекции, но не същото може да се каже за частните болници, които при фалит биват закривани.

Въпреки лошата регулация някои от частните болници съумяват да заемат предни позиции по приходи от лечебна дейност. По данни от Търговския регистър на първо място в страната по приходи се нареждат УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, след тях веднага са две от болниците на турската верига "Аджъбадем", а пето място заема УМБАЛСМ "Пирогов". "Погледнато през призмата на посещаемостта, приходите говорят за качество на медицинската услуга, но не трябва да се забравя, че тепърва следва да бъде решен проблемът с проследяването на ефекта от лечението", коментира Шарков.

Проблемите
Лечебните заведения, членуващи в Националното сдружение на частните болници, за момента не изпитват недостиг на лекари, но пък имат недостиг на здравни специалисти. "Когато започнахме дейност, картината беше обратна – имаше недостиг на лекари и достатъчно медицински сестри. И макар в частния сектор да даваме по-добри възнаграждения, не можем да се справим сами с този проблем. Държавата трябва да се погрижи да направи привлекателна тази професия за младите хора", коментира още Грудев.

Сдружението, както и Асоциацията на университетските болници, Сдружението на многопрофилните болници и др. настояват да се въведе задължително здравно застраховане. За да се случи това и да се преодолее недофинансирането в здравната система, от асоциациите предлагат три стъпки. Първата е да се определят реални и единни цени на медицинските услуги. Втората е да се освободят доплащанията за прегледи и лечение. Трето, болничните директори и собственици искат да се определят източниците за дофинансиране на лечението. В момента лечебните заведения имат пълна свобода да обявяват допълнителни цени за прегледи и манипулации, които не се покриват от здравната каса. Има клиники, в които само прегледът достига 400 лв. Идеята за освобождаване на доплащането е да провокират пациентите да се застраховат за здраве, след като установят, че няма безплатно здравеопазване, и така да престанат да плащат под масата в клиниките, а застрахователят да плаща за лечението.

Текстът е публикуван в брой 37/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.